По-добре един път да го видиш, отколкото сто пъти да чуеш за него!
И аз така мисля. От известно време слушам и чета за това доста мистериозно и потулено място, докато в главата ми не се оформи една романтично-антична приказка. Оказа се, обаче, че древният кладенец от село Гърло не е нито в селото, нито пък има вода. А рушащият се навес над окултното съоръжение отвя романтиката от първия ми допир с него. Въпреки всичко си заслужава отбивката и усилието да прескочиш една-две огради и да се провреш през драките по козите пътечки, за да го достигнеш.
В началото пътят се вие през добре поддържаните къщи и покрай старото средновековно гробище с келтски кръстове. Стигаме микроязовир Красава и местността Пусто Гърло, разположени западно от пролома Клисура, образуван от Красавската река, врязана в северния дял на Гребен планина. Над него е връх Кула.
Кладенецът е открит проф. д-р Димитрина Митова-Джонова по време на разкопки през 1972 г. Датират го от XII век пр. Хр., късната Бронзова епоха, и е единственият сакрален градеж по нашите земи, аналогичен и синхронен на кладенците, свързани с ранната фаза на протосардинската култура Нураги.
Нетърпеливо слизам по стълбите към подземната сводеста зала. На последното стъпало спирам, затварям очи, докосвам древните камъни и инстинктивно искам разрешение да продължа. Пристъпвам вътре. Куполът над главата ми разкрива небесния свод. Днес през пролуката виждам само сивите, бягащи дъждовни облаци. Куполът и кръглият светъл отвор са свързани с микенската и тракийската представа за строежа на света, но за тях ще разкажа друг път.
Стените и таванът са поразително иззидани, използвана е т.нар. „циклопична техника“. Блоковете от градежа са покрити с мъх, а от тавана се спускат филизи на поветица и млади треви. Бих дошла пак тук, когато зеленината ще е избуяла и прегърнала отвора на тавана. Лятно време слънчевите лъчи биха огрели и оживили сърцевината на кладенеца. Какво ли ще ми разкаже тази древна приказка от светлина тогава? Археоастрономическо проучване на мястото показва, че зимното слънцестоене идеално би било наблюдавано от вътрешността на оригиналния храм-кладенец навън през входа. Тогава 13-те стъпала биха ни отвели точно до кулминацията на Слънцето.
Кладенецът е бил елемент от сакрален комплекс, в района са открити каменни блокове, наподобяващи долмени и менхири.
Местните разказват, че на скалния масив над кладенеца са били изписани рисунки. Първоначално 13 каменни стъпала отвеждали в кръглата зала, в чийто център над извора е изграден самия кладенец, дълбок 5 м. Днешните стъпала са възстановени и с променена планировка. При разкопките са намерени каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, което определя сакралната роля на кладенеца. Той е израз на преклонение на древните строители към водата и нейната божествена същност. Според проф. Митова-Джонова светилището е посветено на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на шумерския Бог Енки.
Храм-кладенцът при село Гърло е съоръжение, използвано за достъп до питейна вода и едновременно с това е астрономичен календар, вграден по един ефективен и ненатрапващ се начин в сърцевината на водохранилището. До времето на късната античност храмът е съжителствал с намиращата се наблизо баня от римската епоха. Посетихме и нея под любопитните погледи на китните теменужки и зелените кукуряци.
Озадачени и вдъхновени от откритието си, решихме да се върнем обратно и точно тогава ни застигна дъжда… Дори нямаше време да снимам язовира. Тичахме мокри надолу през гората, хвърляйки кални пръски в големите локви, пълни с жаби. И това ако не е добра поличба и благословия? Първият пролетен дъжд ме изкъпа точно на кладенеца-светилище при с. Гърло.
Нека тази година да ми върви като „по вода“.