Представете си, че стоите на ръба на Земята, с вятър в косите и загледани в хоризонта, простиращ се в безкрайността. Добре дошли в Огнената земя – мястото, където Светът се чувства див, отдалечен и неопитомен!
Трябва да притежавате голяма доза авантюризъм и неустоимо любопитство, ако искате да посетите място, наречено Tierra del Fuego или Огнена земя, особено когато е известно като „Краят на света“. Разположен в най-южната част на Аржентина, този отдалечен регион изглежда като дива и сурова пустош, в която природните стихии са единственият господар.
Архипелагът Огнена земя (Tierra del Fuego) е разположен в южната част на Южна Америка между Магелановия проток на север, протока Дрейк на юг, Атлантическия океан на изток и Тихия океан на запад. Част е от природогеографската област Патагония и обхваща повече от 40 хил. острова с обща площ 72 000 кв. км. Най-големият остров, наричан Огнена земя или Големият остров е с площ 48 100 кв. км.
През 1881 г. островите на архипелага са разделени между Аржентина (източната половина на Големия остров) и Чили (западната половина на Големия остров и островите на юг от канала Бигъл). Огненото си име получава от Фернандо Магелан – първият европеец достигнал архипелага през 1520 г. Плавайки вечерта през непрогледния нощен мрак, той забелязал големи пламтящи огньове и нарекъл този непознат край „Огнена земя“. Местните племена ягани палели и поддържали тези огньовете, за да се топлят в суровите и студени условия.
Въпреки, че името му предизвиква асоциации на топлина и светлина, Огнена земя има планински релеф с характерни остри гребени, стръмни скалисти склонове, многобройни езера, вечни снегове и ледници, които преливат в Антарктика. Снежната линия в югозападната част на Огнена земя е под 600 метра, а в някои долини и под 300 метра. Климатът е субполярен, като на запад под влиянието на западните океански ветрове е и много влажен. Тук само 80-90 дни през годината е по-топло, а през останалото време е студено и падат обилни валежи.
Големият остров (Isla Grande de Tierra del Fuego) е мястото, където дивата природа и суровият климат срещат цивилизацията, защото тук се намира столицата на Огнена земя и един от най-южните градове в света – Ушуая.
До 2019 г. Ушуая води класацията за най-южният град на планетата, но вече е изместен на второ място от град Пуерто Уилямс, разположен също на протока Бийгъл, но принадлежащ към Чили.
Представете си, че стоите на пристанище, загледани в ледените води на канала Бийгъл и в простора на открития океан, а зад гърба ви се издигат заснежените върхове на планината Мартиал. Вече сте в Ушуая или в „дълбокия залив“, както означава в превод от местния ягански език. С население от около 75 000 души, това е изненадващо оживено място за такова изолирано кътче на света. Но няма как да не е така, тъй като Ушуая е основният изходен пункт за експедициите до Ледения континент.
Някога наказателна колония, днес градът е основен туристически център и круизно пристанище, привличащ туристи и изследователи от цял свят, а мрачната му история може да се открие в днешния Морски музей. Градът е пълен с живот, тук ще намерите уютни кафенета, отлични ресторанти с морски специалитети и бира „Кейп Хорн” от ледникова вода и ечемик от Патагония.
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.
Една от най-големите атракции в района е парната железница „Влакът до Края на Света” (El Tren del Fin del Mundo). Тя е построена през 1909 г. за да превозва товари, предимно дървен материал и камъни, към затвора в Ушуая. Тъй като при строителството й са участвали основно затворници, в миналото е наричана „Влакът на затворниците“. Постепенно дължината й нараства, като следва долината на река Пипо. През 1949 г. затворът е закрит, а по-късно през 1952 г. и линията престава да функционира. През 1994 г. жп линията е реконструирана и превърната в туристическа атракция. Днес е част от Национален парк „Огнена земя“ и се счита за най-южната железопътна линия в света.
Обиколката с лодка по канала Бийгъл е задължителна за всеки посетител на Ушуая. Това е най-добрият начин да видите морската фауна и многобройния птичи свят, който живее по крайбрежието и върху малките островчета в протока. Докато плавате по водите му, няма как да не почувствате връзката с историята. Самият Дарвин е наблюдавал тези брегове през 30-те години на 19 век, любувал се на уникалната дива природа и суровия неопитомен пейзаж, и от които е черпил знание за да създаде по-късно Теория за еволюцията. Пътувайки през канала, се виждат гнездящите край брега морски лъвове, пингвини, делфини, пеликани, корморани, буревестници, албатроси. Задължителна спирка е червено-белият фар Les Eclaireurs от 1920 г., който напомня за легендарния фар на Края на света на о. Естадос, спасил живота на много мореплаватели и приключенци.
Национален парк „Огнена земя“ е най-южно разположеният национален парк в Аржентина, обхващащ площ от 630 кв. км. До него се стига с кола от Ушуая или с „Влакът до Края на света”. Създаден е с цел опазване склоновете на Андите, заети от патагонска гора и субантарктическа нискостеблена и храстова растителност, както и бреговата зона.
Горите на Огнена земя са изключително интересни, защото дърветата растат силно наклонени на една страна, поради честите ураганни ветрове. На тези географски ширини вятърът може много бързо да развие скорост от 100 км/ч. Местните ги наричат „дървета-флагове“, защото много точно показват преобладаващата посока на ветровете. Бързи потоци, водопади и ледници допълват красотата на парка и оставят безмълвни посетителите на това природно чудо.