Някога, много, много отдавна, Бог бил един. Поради особени заслуги, той избрал измежду хората първите богове. Те имали властта да вземат при себе си на небето и отърват от подземното царство когото пожелаят, като свои слуги.
Разхожда се Феята на Пролетта из градинските си селения. Разтърси широки ръкави и поръси с прекрасни цветове Земята. Но щом цъфна розовия цвят се натъжи и заплака. Заваляха дъждове. Спомни си вярната дружка…
Богинята Сакура наблюдава през облак смъртните. Косите от розов цвят, събрани във висока опашка се разстилат по раменете. Дългата нежно-розова рокля едва докосва пода. Цветен венец опасва талията.
– Какво се е случило Зуруми?
– Боговете пак обявиха война на хората.
Изчезна усмивката от лицето на Богинята – „Как може? Обичам хората. Обичам да наблюдавам първите крачки на срещащия младеж срамежливата невеста. Обичам сватбите, децата и празниците им. Обичам ги в труда и тъгувам с болките им…“
Недоумяваше защо другите богове искаха кръв от сраженията. Махна с ръка и повика втората слуга Наруми, брат близнак на Зуруми – хладнокръвен и мълчалив, разсъдлив и винаги намиращ изход от всички ситуации, за разлика от неизменно лъчезарната си сестра.
– Трябва да ти е известно кой е решил пак да воюва със смъртните. За какво започва тази война?
– Смъртен улови в морето от любимите риби на Журден – богът на морските животни. Разгневи се той и разбунтува. Скоро ще стигне и до вас, защото сте защитница на смъртните, а защитаващите ги богове стават все по-малко.
– Да, сега почти всички богове считат себе си за неимоверно по-висши от хората, защото се различават по някои качества, забравяйки че самите те са били избрани някога измежду тях.
– Какво да правим? – Сакура не харесваше този бог, който все опитва да обяви война, а в същото време си пие чай у дома. Лицето на богинята стана непроницаемо, очите издаваха страдание.
– Вие знаете отговора. Бог Журден иска да се ожени за вас. От години опитва да ви заведе под венчило. Даже богът на планината забрави за това, но богът на морето остава непоколебим.
Настъпи тишина. Където и да се появи богинята на любовта Сакура, веднага се разбира ,че тя е особена. Преди, когато живеела на Земята, обичала не само семейството си, но и всичко наоколо. Пристигали от всякъде женихи. Девойката ги връщала. Чакала любимия си войн, но той не идвал. Навършила 25 години. След тази възраст мъжете не си търсели съпруги, а нейният любим все не се появявал, въпреки вричането за вечна любов. На 26 узнала, че той има жена, деца и съвсем е забравил за нея. Не издържала страданието на сърцето. Прерязала вените си. Попаднала на небето и станала богиня на любовта. Взела за слуги близнаците Зуруми и Наруми, които също отишли на небето след пореден побой от баща си.
– Реших. Зуруми, пригласи сватбената рокля. Наруми, изпрати писмо на Журден със съгласието ми за женитба – последното Сакура едва изрече, готова на всичко да защити хората.
Зуруми едва сдържаше сълзите си, но хукна да изпълни заповедта на господарката си. Наруми не бързаше да последва примера на сестра си и попита:
– Наистина ли мислите, че ще спасите хората? Постъпвате глупаво. Не мислих, че думите ми ще ви подтикнат към женитба. Или вече ви харесва бог Журден?
– Мълчи! Сакура се обърна към момчето, коленичило пред нея. Сама ще взема решение. Ти изпълнявай заповедта, защото ще те изпратя там, където щеше да бъдеш, ако не те взех при себе си.
Заплахата свърши работа. Момчето ужасено избяга от стаята. Сакура пак погледна през прозореца. Правилно ли постъпва, че се застъпва за тези, които не искаха да знаят за нея и прошепна:
“
Надявам се да е правилно.
След два дена
Невеста в светло розова сватбена рокля. Тъжна. Не помни какво е станало в този ден. Вижда само присмехулното лице на Журден, плача на Зуруми и бледостта на Наруми.
След две седмици
Намират Сакура в царството на смъртните. Тя, виждайки как хората гладуват жертва себе си, за да сътвори неизвестното до тогава и възраждащо живота дърво. Вятърът още не може да се успокои и свисти в клоните му.
– Чирик! Чик- чирик! Не плачи, фейо! Нося от Богинята подарък за всички – цветче от косите. То е посланието – Съзерцавай и обичай!
Но защо Сакура не запомни сватбата си?
От какво се изплаши Наруми? Къде можело да го изпратят?
Кое накара Журден да реагира така странно на невестината смърт?