Къде са тези 18 метра? Лесно ли се извървяват?

Дали са над стръмни скали или зинали пропасти? Пътят на любовта! До последния си дъх все него търсим и все докрай не стигаме. Дали пък краят му не е в последния дъх? Или в началото?

Какво ли ще ни кажат „чистите води“? Кийомидзу, заведи ни до бленуваните 18 метра с бистрия си бяг! Твоята бягаща песен сам Окунинуши, богът на любовта пее. В нея намира същинската си половинка. И ние, като малки божества, все там я търсим – в песента си. Има ли я, Окунинуши? И как из песента си да я дръпнем, че да я прегърнем с ей тия двете, па да я не пускаме?…. Защо Окунинуши само части от нея намираме и пак копнеем по ненамереното?

Кой, о Велики, разхвърли на части половинката ни, че все да я дирим и целостта ни непълна да бъде? Дали е там – след 18-те метра?

Казваш, че било до старата столица Киото, в древния храмов комплекс Кийомидзу – дера, съграден в годината с трите седмици с 13 метровата тераса на главния храм. Колко смелчаци са скачали от 13-те метра? 234! По ред ли в игра числата редиш? Някои не оцелели. Че кой ги е карал да скачат и защо? Вярвали са, че ако скочат ще се изпълни най-съкровеното им желание? А може ли да вярвам без да скачам? Няма да ми разрешат. Вече е забранено. Отдъхнах си. Ще вярвам безрисково.

Какви са тези камъни, които ми сочиш, боже на Любовта?

Между тях са тия 18 метра, които трябва да извървя със затворени очи, за да намеря половинката си?! Фасулска работа. Тръгвам веднага!Много крачки направих. Трябва да са минали 18 метра, но камък не напипвам. Ритам някакво малко безформено камъче. Отварям очи. Отклонила съм се и задминала големия камък. Повтарям опита. До три пъти, както е редно. Все незначителни камъчета стигам. Как иначе. Нали съм със затворени очи през сляпата Любов. Ех, половинке моя, чакай ме в друг живот, че тоя към изтъркулване взе да поглежда. Не извървях пътя, но видях камъните на любовта. Все е нещо. Случих и в 33-та година да попадна, че и милосърдната многолика богиня Кванон да зърна. Защо будистите я показват веднъж на 33 години, тъй и не разбрах. Стресна ме малко с 28-те си глави. Но когато раздаваш милосърдие, навярно една глава не стига. Пак не получих отговор. Сама трябва да го търся. Дали не е скрит в 28-те дена лунен път? Може и да не е така, но луната със сигурност трябва да се почита. Ако някой знае отговорите скрити в числата на Кийомидзу нека ги пошушне. Ще пазя тайната. Обещавам!


Храмът на чистата вода Киомидзу-дера е построен на висок хълм, откъдето се открива панорамна гледка към Киото. Голямата зала на храма има широка веранда, поддържана от стотици греди, изградени по стар японски метод без пирони, само с процепи и снадки. Под нея се намира водопада Отоуа-но-таки, чийто води се вярва, че даряват дълголетие, мъдрост и любов.

Храма Киомидзу-дера може да посетите по време на нашата екскурзия в Япония.

#KiyomizuDera #KyotoTemples #ЕкскурзияЯпония #АпсараТравъл #Вдъхновение